5 Септември

Ревността е остра като преизподнята, чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен. (Песен на песните 8:6)

Ревността е един от най-големите врагове на Християнина. Тя трябва да бъде убита от пръв поглед като враг на Бога и хората и на всеки добър принцип; и то до такава степен, че нейното присъствие да не осквернява сърцето и за момент, като се призовава пречистващия дух на святостта. Ревността не е само чудовище самa по себе си, но нейните отровни зъби са готови да причинят болка и беда на останалите, а също да предизвикат мъка и разрушение на тези, които я подслоняват. Ревността е грях в мислите, лудост – в действията. Умът, когато веднъж е отровен от ревност, може да бъде изчистен изцяло с голяма трудност, така че щом веднъж е допусната, тя бързо оцветява и придава свой характер на цялата околност. Z.’03-330R3231:5