5 Юни

На теб, о Боже, възлагам своята надежда (Псалм 31:1)

Няма по-голям недостатък за Християнина, в присъствието на неговите врагове, освен да допусне, макар и временно, изпускане на котвата на неговата вяра. Нека да го допуснем да направи това за момент и тъмнината на необходимостта ще започне да го заобикаля: той не ще може да вижда яркостта на Бащиното лице;” защото без вяра е невъзможно да зарадваме Господа”; и докато той обратно се опитва да се домогне до котвата, силите на тъмнината яростно се нахвърлят върху него със съмнения и страхове, базирани на неговата несъвършена човешка природа като християнинът трябва винаги да има това в предвид и да е защитен с дрехата на Христовата праведност. Ако имаме Божия мир, царуващ в нашите сърца, ние никога не бихме допуснали нашата котва, „ нито най-смъртоносната битка на Сатан да победят нашия кураж”. Езикът на нашите сърца винаги трябва да бъде „ дори да ме изуми, аз пак ще Му вярвам.” Z.’95-157 R1835:4