29 Ноември

Нека държим непоколебимо надеждата, ковто изповядваме, защото е верен Оня, който се е обещал (Евреи 10:23)

Божието обещание е основа, върху която всички се надяваме, независимо в характер или в идваща слава, и тя е положена вече. Нека величаем тази слава, така че да не се компрометираме в никакъв случай или в някаква степен; нека не само държим истината в писмо, но и в дух- в неговата любов, защото истината е вярна, красива и величествена. И нека винаги помним важността на търпеливото издържане, така че не само да култивираме Християнските добродетели и да ги упражняваме, но и да понасяме с радост изпитанията, преследванията и трудностите, които нашият Господ може да счете за подходящо да разреши да дойдат върху нас за наше тестване и за развиване на този характер, който Той ни обяснява, че е от първостепенно значение и без който съвършената любов не може нито да се вкуси, нито да се поддържа. Z.’01-119R2793:3