28 Май

И така като всякога добиваме дръзновение и като знаем, че докато сме у дома в тялото ( докато сме изцяло свързани със сегашните условия- със себе си и нашите околни), ние сме отстранени в Господа. (2 Коринтяни 5:6)

Ако ние бихме живели близо до Него, „ходейки в Господа”, ние не бихме се чувствали задоволени с днешните дейности, условия и т.н.; но ние бихме се чувствали като странници и изгнаници, търсещи по- добрата почивка, по- добрия дом, „ които Бог е запазил за тези, които го обичат.” Но това, както апостолът обяснява ( стих 7) е истинно за тези, които „ходят с вярване, а не с виждане.” Но ние сме сигурни ( пълни с вяра в Господ, ние се радваме да вървим с вяра) и се чувстваме по- добре така, отколкото в къщи (бездомници, изгнаници и странници на земята) и да бъдем „в къщи с Господ”, в духа на неговото приятелство. R2231:4