20 Февруари

Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си,… неговото благочестие е суетно (Яков 1:26)

Защото езикът е показател на сърцето, „защото от изобилието на сърцето, устата говори”, затова необузданият език, говорещ егоистично, зло, горчиво, надуто, клеветнически, доказва, че от чието сърце избликва, то е нечисто, несвято, в него силно липсва Божия дух- и каквато и благочестивост да е било постигнало, тя е напразна, това сърце не е спасено, нито е в състояние на спасение… Бог като велик лекар е показал какви са лекарствата срещу тази отрова за душата, които „лекарства”, взимани по предписание, ще облекчат горчивото сърце. Z.’99-215R2517:2